Когато за тебе се моля

Добави в Svejo

Молебен по Бърнс

Оцелелите плевели
в китна градина
правят молебен за дъжд.
Но сърцата… сърцата изстиват
в своята къща и
виж –
аритмично пулсират.
Молят се за инфаркт.
Бог е факт, Джени,
но ръжта е нетрайна.
И омайниче ни омайва.
И лайки и риган…
Нямаме сили да кажем
“Стига”!
Имаме сили да видим небе.
И после –
щом този дъжд спре,
ще умрем.

Добави в Svejo

Стихотворение с голямо заглавие

Една малка мишка
пише ли, пише.

И стана плъх.
Въх!

Добави в Svejo

Родина - Боян Михайлов

С това живо изпълнение на Боян поздравявам всички читатели на блога.

Добави в Svejo

Космическа (ми тъй, де) песничка

Няма да бъдем заедно,
но поне те измислям.
Виждам наблизо края,
който е непоискан.

Вятърът прави бури.
А след бурите – светло.
Няма да се учудя,
ако слънцето си предрекла.

Сега припев:

И – развихрил в съня си
разноцветни галактики –
черно-белите късам
с коленете и с лактите.

После:

Бяхме играли роли.
Плачехме сред овации.
Някой за тебе се моли –
майната му на стареца!

Нощем петлите ни будят.
(Стига да сме на село).
Твоите бузки румени
вселените ми разсейват.

Сега пак припев, ама май трябва да е различен…
(Щото първият е кофти).
И се чудя какъв да е…

Разтопяват се в нищото
и мечти, и съмнения.
Космосът е излишен,
ако ти не си с мен.

Така, за да завърши чалгата, има нужда от силен финал.
Значи, нужен е значителен поетически майсторлък.
Нещо от рода на:

Слизат звездите в двора ми.
Палят светулки и храсти.
Някой за тебе говори –
минал през своето щастие.

Благодаря за вниманието!

Добави в Svejo